Жаме вю: Зловещият двойник на дежавю, който кара познатото да изглежда непознато – Релакс

3 Min Read

Феноменът дежавю отдавна буди любопитство – онзи миг, в който усещате, че вече сте преживели настоящето. Но съществува и неговата тъмна противоположност – „жаме вю“ (jamais vu), когато нещо напълно познато изведнъж се усеща странно, нереално или напълно ново.

Според Science Alert дежавю е своеобразна „проверка на фактите“ в паметта, но жаме вю отива още по-далеч – той разклаща самото чувство за реалност.

Как изглежда „жаме вю“

Това може да е лице, което познавате, но внезапно ви изглежда чуждо. Или улица, по която сте минавали стотици пъти, но изведнъж ви дезориентира. Музиканти също описват моменти, в които внезапно „се губят“ в напълно познато произведение.

Дори в ежедневието ефектът може да се появи – например когато човек пише позната дума като „апетит“, но изведнъж започва да се съмнява дали изобщо е правилна.

На ръба между реалното и измисленото

Изследване, удостоено с наградата „Шиг Нобел за литература“, показва, че феноменът може лесно да се предизвика чрез повторение. В експерименти със студенти, които са записвали една и съща дума отново и отново, около 70% съобщават, че думите губят смисъл, изглеждат странни и нереални – усещане, наречено „жаме вю“.

В друг експеримент с най-често срещаната дума в английския – „the“ – повече от половината участници спират да пишат именно заради същото чувство. Обикновено ефектът настъпва след 30-ина повторения.

„Нулиране“ на мозъка

Хората описват жаме вю като усещане, че думите или предметите не изглеждат както трябва – „сякаш някой ме е подмамил да вярвам, че това е дума, но не е“. Някои споделят дори, че губят контрол над ръката си, докато пишат.

Авторите на изследването смятат, че явлението е своеобразен сигнал на мозъка, че обработката е станала прекалено автоматична. Усещането за нереалност всъщност е механизъм за „събуждане“ от повторението.

Корени в психологията

Още през 1907 г. Маргарет Флой Уошбърн описва подобен феномен – „загуба на асоциативна сила“ при втренчено повтаряне на думи, които постепенно се фрагментират и губят значение.

Днес учените смятат, че жаме вю е резултат от „насищане“ – претоварване на мозъка до степен на безсмислие. Това е и своеобразна защита – начин когнитивната система да остане гъвкава и да насочва вниманието ни, вместо да се изгубим в безкрайни повторения.

Тъмният близнак на дежавю

Ако дежавю е чувство за познато в непознатото, то жаме вю е точно обратното – превръщането на познатото в чуждо и смущаващо. И макар да е рядко, то остава едно от най-загадъчните преживявания на човешкия ум – своеобразна пукнатина в реалността, през която наднича неизвестното.

Share This Article